Нека започнем с основна идея. Всички термични камери работят, като засичат топлина, а не светлина. Тази топлина се нарича инфрачервена или топлинна енергия. Всичко в нашето ежедневие излъчва топлина. Дори студени предмети като лед все още излъчват малко количество топлинна енергия. Термалните камери събират тази енергия и я превръщат в изображения, които разбираме.
Има два основни вида термокамери: охлаждани и неохлаждани. И двете служат за една и съща цел - откриване на топлина - но го правят по различни начини. Разбирането как работят ни помага да видим различията им по-ясно.
Неохлаждаеми термокамери
Неохлажданите термокамери са най-често срещаният тип. Не се нуждаят от специално охлаждане, за да работят. Вместо това те използват сензори, които реагират на топлина директно от околната среда. Тези сензори обикновено са направени от материали като ванадиев оксид или аморфен силиций. Съхраняват се на стайна температура.
Неохлажданите камери са прости и надеждни. Освен това са по-малки, по-леки и по-достъпни. Тъй като не се нуждаят от охладителни системи, те могат да стартират бързо и да използват по-малко енергия. Това ги прави чудесни за преносими устройства, автомобили, дронове и много индустриални инструменти.
Неохлажданите камери обаче имат някои ограничения. Качеството на изображението при тях е добро, но не толкова рязко, колкото това на камерите с охлаждане. Те могат също така да се затрудняват да открият много малки разлики в температурата, особено на големи разстояния. В някои случаи може да им отнеме повече време за фокусиране и могат да бъдат повлияни от външната топлина.
Охлаждащи термокамери
Охлаждащите термокамери работят по различен начин. Имат вграден криогенен охладител, който понижава температурата на сензора им. Този процес на охлаждане помага на сензора да стане по-чувствителен към малки количества инфрачервена енергия. Тези камери могат да открият много леки промени в температурата - понякога до 0,01°C.
Поради това охладените камери предоставят по-ясни и по-подробни изображения. Те също могат да виждат по-далече и да откриват по-малки цели. Те се използват в научни, военни, охранителни и мисии за търсене и спасяване, където високата точност е важна.
Но охлажданите камери идват с някои компромиси. Те са по-скъпи, по-тежки и изискват повече грижи. Стартирането на техните охладителни системи може да отнеме време и може да се наложи редовна поддръжка. В сурови условия техните деликатни части могат да бъдат по-уязвими от повреди.
Ключови разлики
● Охладителна система: Охлаждаемите камери се нуждаят от специален охладител. Неохлажданите камери не го правят.
●Чувствителност: Охлаждащите камери отчитат по-малки температурни промени. Неохладените са по-малко чувствителни.
●Качество на изображението: Охлаждаемите камери създават по-ясни изображения. Неохладените са по-основни.
●Цена и размер: Неохлажданите камери са по-евтини и по-компактни. Охладените са скъпи и по-големи.
●Време за стартиране: Неохлажданите камери работят моментално. Охлаждащите се камери се нуждаят от време, за да изстинат преди употреба.
От коя се нуждаете?
Ако имате нужда от термична камера за общо ползване – като домашни инспекции, шофиране или просто наблюдение – неохлажданата камера често е достатъчна. Той е достъпен, лесен за използване и издръжлив.
Ако работата ви изисква висока точност, откриване на дълги разстояния или забелязване на много малки температурни разлики, охладената камера е по-добрият избор. Той е по-напреднал, но идва на по-висока цена.
Накратко и двата вида термокамери имат своето място. Вашият избор зависи от това какво трябва да видите, колко ясно трябва да го видите и колко сте готови да похарчите. Термичното изображение е мощен инструмент и познаването на разликата между охлажданите и неохлажданите системи ви помага да го използвате по-разумно.
Време на публикуване: 18 април 2025 г
